При Александре I Баттенбергском министр внутренних дел (1879). В 1881, после приостановления тырновской конституции, Икономов назначен председателем державного совета, к которому перешла вся законодательная деятельность уничтоженного парламента.
Здесь Икономов сначала беспрекословно выполнял волю князя, но впоследствии примкнул к оппозиции и в своём органе «Славянин» напечатал протест против нового закона о выборах. В 1883, после состоявшегося примирения между консерваторами и радикалами, Икономов получил в министерстве Цанкова портфель министра общественных работ. В 1884 всё его министерство подало в отставку.
Библиография
- Пълна числителница. — 1868.
- Писма за Сърбия. — Русе: 1883.
- Що трябва да правим, а що правим. — Шумен: 1886.
- Кратка всеобща история за долните класове. — 1887.
- Логиката на лицата пред логиката на нещата. — Русе: 1886.
- Читанка за първите два класа. — 1886.
- Самохвалствата на патриотите и истинското положение на България. — 1886.
- Кой ще бъде най-виновний. — Русе: 1886.
- Ръководство за словосъчинение на български язик. — 1875.
- Воскресник, или черковно восточно песнопение. — 1872.
- Нова българска читанка. — 1867.
- Елементарна практическа граматика. — 1891.
- Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България. — 1885.
- Мемоари. — Шумен: 1896.
- Пространна българска читанка за приготвяне към българската граматика. — 1868.
- Читанка за приготвяне към граматиката. — 1867.
- Избирането на българския екзарх. — 1872.
