В 1976—1990 — член ЦК Болгарской компартии, был близок к Людмиле Живковой, дочери руководителя Болгарии Тодора Живкова, принимавшей активное участие в политической деятельности, пользовался популярностью в либеральных кругах партии. В 1990—1992 — председатель Высшего партийного совета БКП. После преобразования БКП в Болгарскую социалистическую партию — идеолог процесса либерализации и социал-демократизации партии. Член-корреспондент Болгарской академии наук.
Монографии (на болг. яз.)
- «Философско-теоретически проблеми на ядрената война» (1989 г.)
- «Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том втори: Световният и българският преход»(2006 г.)
- «Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството» (1971 г.)
- Сборник «Европа — да бъде или да не бъде» (1985 г.)
- «Дилогът на цивилизациите. Световният и българският преход»(2004 г.)
- «Въображение и творчество» (1986 г.)
- «Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том първи: Цивилизациите»(2006 г.)
- Сборник «Европа — диалог и сътрудничество» (1988 г.)
- «Към природата на художественото творчество» (1979 г.)
